6.03.2025 г., 22:09

***

274 1 0

Изведнъж попаднах там - 
В капан ли , 
в пропаст ли 
бездънна? 
И нито сън и нито смях -
от тук не ме помръдват.
Дори тъгите ми безкрайно тежки,
вече чувствам ги като перце,
и нито виждам, 
нито чувам, 
остана пулса на едно сърце. 

 

НО 

 

Тук съм още,
Тук съм - жива. 
Тук съм и дори греша.
Тук съм - чакам,
и събирам сила, 
иска ми се
да летя. 
Крилата ми са малко счупени - 
но някак ще ги залепя…
Знам, че литна ли
извън решетката -
няма никога да спра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...