***

Изведнъж попаднах там - 
В капан ли , 
в пропаст ли 
бездънна? 
И нито сън и нито смях -
от тук не ме помръдват.
Дори тъгите ми безкрайно тежки,
вече чувствам ги като перце,
и нито виждам, 
нито чувам, 
остана пулса на едно сърце. 

НО 

Тук съм още,
Тук съм - жива. 
Тук съм и дори греша.
Тук съм - чакам,
и събирам сила, 
иска ми се
да летя. 
Крилата ми са малко счупени - 
но някак ще ги залепя…
Знам, че литна ли
извън решетката -
няма никога да спра.