Днес е ден, във който не прощавам,

във който смисъл има любовта,

във който взимам всичко, всичко  давам

и тръгвам там, където всичко спря.

По-късно е отколкото си мислите

и времетрайно колкото света

чувството, осъдило душите им,

избрало го да пази любовта.

Ти казваш, че изгубила съм вярата

и тръгнала съм по погрешен път,

че и сърцето ми го нямало,

че облаците все ще се делят.

И тъй е - просто нас ни няма,

и сладките сълзи горчат,

и тайните ми натежават,

и раните болят...

И свежа сутрин опресни ме,

че живо и нестихващо сърце

тупти за мен и  промени ме,

за да може себе си да разбере.

И нощите, в които се терзаех,

че животът ми е просто сън,

накараха ме да те осъзная,

да те обикна и забравя...

Да се обърна и да продължа да бъда

пак моето измислено лице.

Завинаги ми каза и си тръгна

Един живот! Една любов! Едно момче!