Apr 16, 2014, 10:32 PM  

* * * 

  Poetry
609 1 0

Днес е ден, във който не прощавам,

във който смисъл има любовта,

във който взимам всичко, всичко  давам

и тръгвам там, където всичко спря.

 

По-късно е отколкото си мислите

и времетрайно колкото света

чувството, осъдило душите им,

избрало го да пази любовта.

 

Ти казваш, че изгубила съм вярата

и тръгнала съм по погрешен път,

че и сърцето ми го нямало,

че облаците все ще се делят.

 

И тъй е - просто нас ни няма,

и сладките сълзи горчат,

и тайните ми натежават,

и раните болят...

 

И свежа сутрин опресни ме,

че живо и нестихващо сърце

тупти за мен и  промени ме,

за да може себе си да разбере.

 

И нощите, в които се терзаех,

че животът ми е просто сън,

накараха ме да те осъзная,

да те обикна и забравя...

 

Да се обърна и да продължа да бъда

пак моето измислено лице.

Завинаги ми каза и си тръгна

Един живот! Една любов! Едно момче!

 

© Полина димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??