Днес е ден, във който не прощавам,
във който смисъл има любовта,
във който взимам всичко, всичко давам
и тръгвам там, където всичко спря.
По-късно е отколкото си мислите
и времетрайно колкото света
чувството, осъдило душите им,
избрало го да пази любовта.
Ти казваш, че изгубила съм вярата
и тръгнала съм по погрешен път,
че и сърцето ми го нямало,
че облаците все ще се делят.
И тъй е - просто нас ни няма,
и сладките сълзи горчат,
и тайните ми натежават,
и раните болят...
И свежа сутрин опресни ме,
че живо и нестихващо сърце
тупти за мен и промени ме,
за да може себе си да разбере.
И нощите, в които се терзаех,
че животът ми е просто сън,
накараха ме да те осъзная,
да те обикна и забравя...
Да се обърна и да продължа да бъда
пак моето измислено лице.
Завинаги ми каза и си тръгна
Един живот! Една любов! Едно момче!
© Полина димова All rights reserved.