3 нояб. 2007 г., 12:48

***

1.1K 0 10

Загледани в негатива на живота,

задъхани от многословно голословие,

незрящи  от неона заслепени,

превърнали самите себе си в отражение,

пресичащи през булеварди на "Червено"

и знака "Стоп" , приемащи за ускорение, 

неопознали себе си и в опознаването недоволни,

с характери и воля, 

и пак слуги на чуждо мнение,

забързани достигаме финала,

до него спирайки,

готови да побегнем,

изпадаме в недоумение:

Как цял един живот в това сме пропилели?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих , Мариета.
    Замисли ме...Защо е това препускане
    по пистата на живота, за къде сме се
    разбързали? ...Винаги има последна спирка...Вечност.
    С много обич, умно момиче.
  • Добре дошла и от мен, Мариета! И поздрав за стиха!
  • kaminet Приема се ! Признавам , че имах колебания относно Вътата.
    Но реших да го оставя с В. Благодаря за градивната критика. Ти си моята муза ! Не се шегувам. Предното стихотворение се роди , след "избухването".
  • Мариола, Рени, Петя Благодаря ви !
  • Стихотворението ти е прекрасно !!!Добре дошла

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...