Емералд (Мариета Вълчева) Емералд (Мариета Вълчева)
46
Nov 3, 2007, 12:48 PM

***

  Poetry » Other
1.1K 0 10

Загледани в негатива на живота,

задъхани от многословно голословие,

незрящи  от неона заслепени,

превърнали самите себе си в отражение,

пресичащи през булеварди на "Червено"

и знака "Стоп" , приемащи за ускорение, 

неопознали себе си и в опознаването недоволни,

с характери и воля, 

и пак слуги на чуждо мнение,

забързани достигаме финала,

до него спирайки,

готови да побегнем,

изпадаме в недоумение:

Как цял един живот в това сме пропилели?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Много хубав стих , Мариета.
    Замисли ме...Защо е това препускане
    по пистата на живота, за къде сме се
    разбързали? ...Винаги има последна спирка...Вечност.
    С много обич, умно момиче.
  • Nella_gold (Нели )
    Nella_gold (Нели )
    Добре дошла и от мен, Мариета! И поздрав за стиха!
  • Емералд (Мариета Вълчева)
    Емералд (Мариета Вълчева)
    kaminet Приема се ! Признавам , че имах колебания относно Вътата.
    Но реших да го оставя с В. Благодаря за градивната критика. Ти си моята муза ! Не се шегувам. Предното стихотворение се роди , след "избухването".
  • Емералд (Мариета Вълчева)
    Емералд (Мариета Вълчева)
    Мариола, Рени, Петя Благодаря ви !
  • malinka_loves_miro (Петя Боянова)
    malinka_loves_miro (Петя Боянова)
    Стихотворението ти е прекрасно !!!Добре дошла

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0