Загледани в негатива на живота,
задъхани от многословно голословие,
незрящи от неона заслепени,
превърнали самите себе си в отражение,
пресичащи през булеварди на "Червено"
и знака "Стоп" , приемащи за ускорение,
неопознали себе си и в опознаването недоволни,
с характери и воля,
и пак слуги на чуждо мнение,
забързани достигаме финала,
до него спирайки,
готови да побегнем,
изпадаме в недоумение:
Как цял един живот в това сме пропилели?!
© Мариета Вълчева All rights reserved.
Приема се ! Признавам , че имах колебания относно Вътата.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
