21 авг. 2018 г., 19:28

***

623 0 2

 

Душата си за теб разголих- сега е дрипава и мръсна...

Сърцето си за теб отворих- все още парченцата събирам...

Като нестинарка по жарава ходих-

молитви за здраве и щастие изричах...

Не съм свикнала да ме обичат,

за това със цялото си сърце обичам...

И нищо, че то е на парчета

аз със всяко едно от тях ще обичам, ще обичам...

Душата ми морето я изми и вятъра със нежност изсуши я...

 По жарава бих вървяла пак и молитви

за здраве и щастие отново ще изричам...

 Пред тебе разголих своята душа...

 

21-08-2018 год.                      Maryroj

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...