**********
737
0
0
Вихър отнася самотна мечта.
Път.
Там далеч светлина.
Бързам да стигна.
Протягам ръка.
Мрак.
Надежда.
Къс светлина.
Студ сковава света.
В лед се превръща всяка сълза.
Падам.
Дъха ми посреща студена земя.
С вик се изправям.
Дъжда отмива калта, пропита със страдание, любов и лъжа.
Той!
Не разбира това.
Влача товар…
Той!
Окова босонога душа в леда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алина Костова Все права защищены
