**********

23.03.2022 г., 17:14 ч.

Поезия » Философска

452 0 0

Вихър отнася самотна мечта.

Път.

Там далеч светлина.

Бързам да стигна.

Протягам ръка.

Мрак.

Надежда.

Къс светлина.

Студ сковава света.

В лед се превръща всяка сълза.

Падам.

Дъха ми посреща студена земя.

С вик се изправям.

Дъжда отмива калта, пропита със страдание, любов и лъжа.

Той!

Не разбира това.

Влача товар…

Той!

Окова босонога душа в леда.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.