15 дек. 2011 г., 13:15

* * *

3.3K 0 25

 

Чувствителен и страшно горд,

обагрен с радост и печал,

към егото изваял брод

и мъдри истини прозрял,

дълбок като простор - небе,

като Вселената прастар,

горещ като същински лед

и тъй студен като пожар,

познал омраза и любов,

с подмолни камъни богат,

по мъжки нежен и суров -

не ме допусна в твоя свят.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • по-различна си тук...
    но все така завладяваща и докосваща...
    ти си прекрасна поетеса, мила Вилдан..
    прегръщам те, най-сърдечно..
  • Супер!
  • Благодаря на всички! Слънчева събота и неделя! И все пак очаквам зимата...
    <a href="http://ww.vbox7.com/play:bc79f31ee8" target="_blank">Музика >>> </a>
  • Не знае какво не е допуснал...Едва ли някой би му направил
    по–съвършен портрет.
    Прекрасно!
  • Прекрасно, силни и точни думи и много стилно! Поздрави Вилдан!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...