* * *
3.3K
0
25
Чувствителен и страшно горд,
обагрен с радост и печал,
към егото изваял брод
и мъдри истини прозрял,
дълбок като простор - небе,
като Вселената прастар,
горещ като същински лед
и тъй студен като пожар,
познал омраза и любов,
с подмолни камъни богат,
по мъжки нежен и суров -
не ме допусна в твоя свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
И все пак очаквам зимата... 
