Dec 15, 2011, 1:15 PM

* * *

  Poetry » Other
3.3K 0 25

 

Чувствителен и страшно горд,

обагрен с радост и печал,

към егото изваял брод

и мъдри истини прозрял,

дълбок като простор - небе,

като Вселената прастар,

горещ като същински лед

и тъй студен като пожар,

познал омраза и любов,

с подмолни камъни богат,

по мъжки нежен и суров -

не ме допусна в твоя свят.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • по-различна си тук...
    но все така завладяваща и докосваща...
    ти си прекрасна поетеса, мила Вилдан..
    прегръщам те, най-сърдечно..
  • Супер!
  • Благодаря на всички! Слънчева събота и неделя! И все пак очаквам зимата...
    <a href="http://ww.vbox7.com/play:bc79f31ee8" target="_blank">Музика >>> </a>
  • Не знае какво не е допуснал...Едва ли някой би му направил
    по–съвършен портрет.
    Прекрасно!
  • Прекрасно, силни и точни думи и много стилно! Поздрави Вилдан!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....