31 янв. 2008 г., 21:47

* * * 

  Поэзия
701 0 11
*  *  *

Зимното слънце

играе във парка

с децата и локвите

кални.

Гледам отсреща

минава жената,

която чакам отдавна.

 

Усукват се всички алеи

на възли

и спомени стари

тичат по тях.

Спират се, падат, умират,

възкръсват.

Безгрижен се носи

техният смях...

© Калоян Бинев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??