Зимното слънце
играе във парка
с децата и локвите
кални.
Гледам отсреща
минава жената,
която чакам отдавна.
Усукват се всички алеи
на възли
и спомени стари
тичат по тях.
Спират се, падат, умират,
възкръсват.
Безгрижен се носи
техният смях...
© Калоян Бинев Все права защищены