* * *
Зимното слънце
играе във парка
с децата и локвите
кални.
Гледам отсреща
минава жената,
която чакам отдавна.
Усукват се всички алеи
на възли
и спомени стари
тичат по тях.
Спират се, падат, умират,
възкръсват.
Безгрижен се носи
техният смях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Бинев Всички права запазени
