31 ene 2008, 21:47

* * * 

  Poesía
703 0 11
*  *  *

Зимното слънце

играе във парка

с децата и локвите

кални.

Гледам отсреща

минава жената,

която чакам отдавна.

 

Усукват се всички алеи

на възли

и спомени стари

тичат по тях.

Спират се, падат, умират,

възкръсват.

Безгрижен се носи

техният смях...

© Калоян Бинев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??