purko59 (Ангел Веселинов)
447 3026
21 окт. 2009 г., 19:26

* * * 

  Поэзия » Любовная
425 0 3

Измислих те!

От душата си душа ти дадох,

със слънце кръвта ти запалих,

с радост -

усмивката.

 

Ужасно ме измъчи тялото.

(ах, тия извивки!,

тези чанове звънки!,

и необятни, и...

неуловими...)

Колко нощи безсънни!...

 

А очите ти -

два окена

под мигли от борови клончета

върху клепки от милосърдие,

непорочност и...

дързост.

 

Ръцете и краката -

изваях бързо.

Тях ги виждах непрестанно

и безразсъдно.

 

За пръстите -

скъсах струни на лира.

Погалих ги и те...

засвириха

чудно.

 

Когато те видях -

сърцето ми

дерайлира...

 

Боже Господи, помилуй мя!

Точно сега -

не ми се умира!

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??