purko59 (Ангел Веселинов) purko59 (Ангел Веселинов)
445
Oct 21, 2009, 7:26 PM

* * *

  Poetry » Love
596 0 3

Измислих те!

От душата си душа ти дадох,

със слънце кръвта ти запалих,

с радост -

усмивката.

 

Ужасно ме измъчи тялото.

(ах, тия извивки!,

тези чанове звънки!,

и необятни, и...

неуловими...)

Колко нощи безсънни!...

 

А очите ти -

два окена

под мигли от борови клончета

върху клепки от милосърдие,

непорочност и...

дързост.

 

Ръцете и краката -

изваях бързо.

Тях ги виждах непрестанно

и безразсъдно.

 

За пръстите -

скъсах струни на лира.

Погалих ги и те...

засвириха

чудно.

 

Когато те видях -

сърцето ми

дерайлира...

 

Боже Господи, помилуй мя!

Точно сега -

не ми се умира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0