* * *
Измислих те!
От душата си душа ти дадох,
със слънце кръвта ти запалих,
с радост -
усмивката.
Ужасно ме измъчи тялото.
(ах, тия извивки!,
тези чанове звънки!,
и необятни, и...
неуловими...)
Колко нощи безсънни!...
А очите ти -
два окена
под мигли от борови клончета
върху клепки от милосърдие,
непорочност и...
дързост.
Ръцете и краката -
изваях бързо.
Тях ги виждах непрестанно
и безразсъдно.
За пръстите -
скъсах струни на лира.
Погалих ги и те...
засвириха
чудно.
Когато те видях -
сърцето ми
дерайлира...
Боже Господи, помилуй мя!
Точно сега -
не ми се умира!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
