16 дек. 2015 г., 22:39

* * *

1.6K 0 3

Едни очи споделят Черното и Бялото -

сиамските близнаци от Небето и Земята.

 

Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.

 

Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -

способен да решава със сърцето и главата си -

проклятие ли е съдбата му,

или е дарба времето.

 

По-късно,

от човека се родило Огледалото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На много високо ниво си, мисля. Много ми хареса произведението ти. Привличащо е. Пожелавам весело посрещане на Новата година.
  • "Черното"-"Бялото",
    "Човекът"-"Огледалото"

    ОБРАЗИ!!!Говорят толкова много
    ...и правят, с тях чувстваме и живееме...

    Впечатлена съм!!!Поздравления!!!За първи път те чета
    и добре, че го направих, ще продължа!!!
  • Оставам с впечатление, Северина, че знаеш отговорите на въпросите, които сама поставяш. Финалът е оригинален и го третирам алегорично - в смисъл, че човек е загубил способността да има собствено лице и така се е родила отразената му същност. Радвам се, че отново пишеш и поднасяш тук поезия!: M&M

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...