16 dic 2015, 22:39

* * *

  Poesía
1.6K 0 3

Едни очи споделят Черното и Бялото -

сиамските близнаци от Небето и Земята.

 

Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.

 

Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -

способен да решава със сърцето и главата си -

проклятие ли е съдбата му,

или е дарба времето.

 

По-късно,

от човека се родило Огледалото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На много високо ниво си, мисля. Много ми хареса произведението ти. Привличащо е. Пожелавам весело посрещане на Новата година.
  • "Черното"-"Бялото",
    "Човекът"-"Огледалото"

    ОБРАЗИ!!!Говорят толкова много
    ...и правят, с тях чувстваме и живееме...

    Впечатлена съм!!!Поздравления!!!За първи път те чета
    и добре, че го направих, ще продължа!!!
  • Оставам с впечатление, Северина, че знаеш отговорите на въпросите, които сама поставяш. Финалът е оригинален и го третирам алегорично - в смисъл, че човек е загубил способността да има собствено лице и така се е родила отразената му същност. Радвам се, че отново пишеш и поднасяш тук поезия!: M&M

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...