16.12.2015 г., 22:39

* * *

1.6K 0 3

Едни очи споделят Черното и Бялото -

сиамските близнаци от Небето и Земята.

 

Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.

 

Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -

способен да решава със сърцето и главата си -

проклятие ли е съдбата му,

или е дарба времето.

 

По-късно,

от човека се родило Огледалото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На много високо ниво си, мисля. Много ми хареса произведението ти. Привличащо е. Пожелавам весело посрещане на Новата година.
  • "Черното"-"Бялото",
    "Човекът"-"Огледалото"

    ОБРАЗИ!!!Говорят толкова много
    ...и правят, с тях чувстваме и живееме...

    Впечатлена съм!!!Поздравления!!!За първи път те чета
    и добре, че го направих, ще продължа!!!
  • Оставам с впечатление, Северина, че знаеш отговорите на въпросите, които сама поставяш. Финалът е оригинален и го третирам алегорично - в смисъл, че човек е загубил способността да има собствено лице и така се е родила отразената му същност. Радвам се, че отново пишеш и поднасяш тук поезия!: M&M

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...