18 янв. 2008 г., 21:07

******

917 0 2
Нещастна, тъжна в нощта,
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега
 да дойде и да ме опияни,
чакам, сякаш дяволът сега
на часа да ме зашемети.
Шамар от истини да изправи
пред огледалото на реалността,
шамар, който ще направи
нощта по-горчива от смъртта.
Искам още на мига да се загубя...
в мъгла непрогледна да пропадна,
искам себе си да погубя,
макар и тебе да загубя!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много тъжно, но не желай болката!!!
    Живота понякога е гаден, но всеки има трудни моменти понякога!
    Сигурна съм, че ще се справиш и ще откриеш любовта, тя е някъде около теб!
    Поздрав за искрения стих!
  • А не, живей, не се погубвай - нищо не си струва това дори и един обичан мъж. Ше срещнеш друг - споко! Браво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...