18.01.2008 г., 21:07 ч.

****** 

  Поезия » Философска
713 0 2
Нещастна, тъжна в нощта,
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега
 да дойде и да ме опияни,
чакам, сякаш дяволът сега
на часа да ме зашемети.
Шамар от истини да изправи
пред огледалото на реалността,
шамар, който ще направи
нощта по-горчива от смъртта.
Искам още на мига да се загубя...
в мъгла непрогледна да пропадна,
искам себе си да погубя,
макар и тебе да загубя!!!

© Севда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжно, но не желай болката!!!
    Живота понякога е гаден, но всеки има трудни моменти понякога!
    Сигурна съм, че ще се справиш и ще откриеш любовта, тя е някъде около теб!
    Поздрав за искрения стих!
  • А не, живей, не се погубвай - нищо не си струва това дори и един обичан мъж. Ше срещнеш друг - споко! Браво!
Предложения
: ??:??