18.01.2008 г., 21:07

******

912 0 2
Нещастна, тъжна в нощта,
стенеща от болка коварна,
нещастна, тъжна в нощта,
гърчеща се сред болка и омраза.
Чакам, сякаш дяволът сега
 да дойде и да ме опияни,
чакам, сякаш дяволът сега
на часа да ме зашемети.
Шамар от истини да изправи
пред огледалото на реалността,
шамар, който ще направи
нощта по-горчива от смъртта.
Искам още на мига да се загубя...
в мъгла непрогледна да пропадна,
искам себе си да погубя,
макар и тебе да загубя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севда Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много тъжно, но не желай болката!!!
    Живота понякога е гаден, но всеки има трудни моменти понякога!
    Сигурна съм, че ще се справиш и ще откриеш любовта, тя е някъде около теб!
    Поздрав за искрения стих!
  • А не, живей, не се погубвай - нищо не си струва това дори и един обичан мъж. Ше срещнеш друг - споко! Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...