7 авг. 2009 г., 21:45

  Поэзия
1597 0 9
тази нощ валеше
рамене ми не знаеха
как да се завърнат
той изпусна ключа
още на тръгване
а улиците бяха тесни по презумпция
и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете
започващо с а
 
бях русалка
с отчайващо кратко име
събрано от камъчета
той разсипа солта на земята
в краката си
танцуваше море в дъното на очите
а тишината скърцаше в душата
и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят
започващ с а
 
не мигах
по сухите ми скули
се свличаха вълни
с голи ръце
той целуна края на луната с пръсти
а водата се скри зад думите
и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие
започващо с а
 
бях русалка
с отчайващо кратко време
дадох си синята коса
езика
той върза копче на ризата на вятъра
скри следите в шепи
а гласът влизаше през отворените врати
и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки
започващи с а
 
тази нощ валеше

 

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??