7 авг. 2009 г., 21:45

A

2K 0 9
тази нощ валеше рамене ми не знаеха как да се завърнат той изпусна ключа още на тръгване а улиците бяха тесни по презумпция и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко име събрано от камъчета той разсипа солта на земята в краката си танцуваше море в дъното на очите а тишината скърцаше в душата и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят започващ с а   не мигах по сухите ми скули се свличаха вълни с голи ръце той целуна края на луната с пръсти а водата се скри зад думите и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко време дадох си синята коса езика той върза копче на ризата на вятъра скри следите в шепи а гласът влизаше през отворените врати и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки започващи с а   тази нощ валеше

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...