7 ago 2009, 21:45

A

  Poesía
2K 0 9
тази нощ валеше рамене ми не знаеха как да се завърнат той изпусна ключа още на тръгване а улиците бяха тесни по презумпция и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко име събрано от камъчета той разсипа солта на земята в краката си танцуваше море в дъното на очите а тишината скърцаше в душата и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят започващ с а   не мигах по сухите ми скули се свличаха вълни с голи ръце той целуна края на луната с пръсти а водата се скри зад думите и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко време дадох си синята коса езика той върза копче на ризата на вятъра скри следите в шепи а гласът влизаше през отворените врати и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки започващи с а   тази нощ валеше

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...