7 ago 2009, 21:45

A

  Poesía
1.9K 0 9
тази нощ валеше рамене ми не знаеха как да се завърнат той изпусна ключа още на тръгване а улиците бяха тесни по презумпция и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко име събрано от камъчета той разсипа солта на земята в краката си танцуваше море в дъното на очите а тишината скърцаше в душата и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят започващ с а   не мигах по сухите ми скули се свличаха вълни с голи ръце той целуна края на луната с пръсти а водата се скри зад думите и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко време дадох си синята коса езика той върза копче на ризата на вятъра скри следите в шепи а гласът влизаше през отворените врати и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки започващи с а   тази нощ валеше

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...