Aug 7, 2009, 9:45 PM

A

  Poetry
1.9K 0 9
тази нощ валеше рамене ми не знаеха как да се завърнат той изпусна ключа още на тръгване а улиците бяха тесни по презумпция и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко име събрано от камъчета той разсипа солта на земята в краката си танцуваше море в дъното на очите а тишината скърцаше в душата и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят започващ с а   не мигах по сухите ми скули се свличаха вълни с голи ръце той целуна края на луната с пръсти а водата се скри зад думите и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко време дадох си синята коса езика той върза копче на ризата на вятъра скри следите в шепи а гласът влизаше през отворените врати и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки започващи с а   тази нощ валеше

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...