Aug 7, 2009, 9:45 PM

A

  Poetry
2K 0 9
тази нощ валеше рамене ми не знаеха как да се завърнат той изпусна ключа още на тръгване а улиците бяха тесни по презумпция и на ъглите цъфтеше някакво лилаво цвете започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко име събрано от камъчета той разсипа солта на земята в краката си танцуваше море в дъното на очите а тишината скърцаше в душата и на ъглите залеза надникна леко в някакъв цвят започващ с а   не мигах по сухите ми скули се свличаха вълни с голи ръце той целуна края на луната с пръсти а водата се скри зад думите и на ъглите капките шептяха някакво неразбираемо наречие започващо с а   бях русалка с отчайващо кратко време дадох си синята коса езика той върза копче на ризата на вятъра скри следите в шепи а гласът влизаше през отворените врати и на ъглите времето лъжеше някакви бледи сенки започващи с а   тази нощ валеше

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...