jujka19 (Жасмина Маринова)
7 4
15 июн. 2019 г., 12:51

А аз ли? 

  Поэзия » Философская
245 1 4

По склоновете стръмни на живота се катеря.

И диря си пропрявам към върха.

Там чувала съм, че аз нещо ще намеря

и безотказно все нагоре си вървя.

Но никой май на мен не беше казал,

че зимата високо е сурова.

А има връх и някой го е стигал!

Но бях ли за върха готова?!

И вечна ли е зимата високо там?!

Бих искала да знам, и още драпам.

Или пък лятото е сътворило своя храм

и само трябва аз да го изчакам.

Не знам, защото бури зли ме обладават,

във лед забивам нокти, за да се държа,

но устните ми мигом посиняват,

а пред очите ми е гъстата мъгла.

Поглеждам пак нагоре за утеха,

че още малко и ще стигна,

върху себе си наметнала съм дреха,

но вятъра и нея ми задигна.

Останах гола, само по душа и със сърце,

и с незамръзващата вяра да живея!

И облаците мигом се превърнаха в море!

Върхът бе там! А аз ли? Ще оцелея!

© Жасмина Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??