А аз ли?
По склоновете стръмни на живота се катеря.
И диря си пропрявам към върха.
Там чувала съм, че аз нещо ще намеря
и безотказно все нагоре си вървя.
Но никой май на мен не беше казал,
че зимата високо е сурова.
А има връх и някой го е стигал!
Но бях ли за върха готова?!
И вечна ли е зимата високо там?!
Бих искала да знам, и още драпам.
Или пък лятото е сътворило своя храм
и само трябва аз да го изчакам.
Не знам, защото бури зли ме обладават,
във лед забивам нокти, за да се държа,
но устните ми мигом посиняват,
а пред очите ми е гъстата мъгла.
Поглеждам пак нагоре за утеха,
че още малко и ще стигна,
върху себе си наметнала съм дреха,
но вятъра и нея ми задигна.
Останах гола, само по душа и със сърце,
и с незамръзващата вяра да живея!
И облаците мигом се превърнаха в море!
Върхът бе там! А аз ли? Ще оцелея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жасмина Маринова Всички права запазени
