А бе с усещане, че си ме имал...
Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох...
Миг след туй, целувах ти очите...
По себе си, с копнеж ме плъзна леко,
впи устни жадно, във косите ми...
Настръхнали... Ръце един в друг вплели,
танцувахме в дъждовна тишина...
Накрая капките опиянени
превръщаха се в облаче мъгла...
В мъглата съм – дъждовната любима...
И сякаш никога не съм била...
А бе с усещане, че си ме имал –
с любов дарила те във самота...
Пепи Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
