PepiPetrova (Pepi Petrova) PepiPetrova (Pepi Petrova)
55 186
28.01.2020 г., 15:04

А бе с усещане, че си ме имал...

1.8K 1 7

Родих се в самотата ти случайно... 

Ти чакаше ме... Притаил бе дъх... 

Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно 

аромата – момичето от дъжд... 

 

Ръце протегна и по тях се стекох... 

Миг след туй, целувах ти очите... 

По себе си, с копнеж ме плъзна леко, 

впи устни жадно, във косите ми... 

 

Настръхнали... Ръце един в друг вплели, 

танцувахме в дъждовна тишина...

Накрая капките опиянени 

превръщаха се в облаче мъгла... 

 

В мъглата съм – дъждовната любима... 

И сякаш никога не съм била... 

А бе с усещане, че си ме имал – 

с любов дарила те във самота... 

 

Пепи Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0