Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох...
Миг след туй, целувах ти очите...
По себе си, с копнеж ме плъзна леко,
впи устни жадно, във косите ми...
Настръхнали... Ръце един в друг вплели,
танцувахме в дъждовна тишина...
Накрая капките опиянени
превръщаха се в облаче мъгла... ...