28.01.2020 г., 15:04

А бе с усещане, че си ме имал...

1.8K 1 7

Родих се в самотата ти случайно... 

Ти чакаше ме... Притаил бе дъх... 

Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно 

аромата – момичето от дъжд... 

 

Ръце протегна и по тях се стекох... 

Миг след туй, целувах ти очите... 

По себе си, с копнеж ме плъзна леко, 

впи устни жадно, във косите ми... 

 

Настръхнали... Ръце един в друг вплели, 

танцувахме в дъждовна тишина...

Накрая капките опиянени 

превръщаха се в облаче мъгла... 

 

В мъглата съм – дъждовната любима... 

И сякаш никога не съм била... 

А бе с усещане, че си ме имал – 

с любов дарила те във самота... 

 

Пепи Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...