11 мар. 2019 г., 00:50

А Безгрешният, Той да прощава...

Поэзия » Философская

489 3 6

Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!

Да ви моля? Знам, много съм грешна.
Грехове. Кръст, живот без дилема.
Колко Юди душата ми срещна...
Не прости. Не крещя: Анатема!

И без вашите криви аршини,
и по моята мяра е право.
По човешки животът да мине.
А Безгрешният, Той да прощава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Миночка, Безжичен, благодаря ви! От сърце!

2019-03-13T15:16:30+02:00
Bezzhichen (Безжичен)

Интересно стихотворение.

2019-03-13T13:15:53+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много хубаво си го казала, това си е живата истина!

2019-03-13T12:57:34+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Марианче!

2019-03-13T09:03:34+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ти, Красе!
Сенсей:
Аз в своя свят спокойствие намирам,
сред ноти, думи, котката, цветята...
Не мразя и не съдя. Игнорирам!
И само слънце пускам във душата.

2019-03-11T10:10:31+02:00