Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Сърцата ни стряскат със удари страшни
и връщат ни нощем към спомени прашни.
Отдавна минàха годините млади
на нежни сонети и гръмки балади.
С крилата на птица нагоре в простора
летяхме с мечтите и станахме хора.
През всички сезони намирахме време
за радост и скърби да носиме бреме.
И дробехме дните на джобни парчета
с наивност присъща на млади момчета. ...