Jun 24, 2014, 10:10 AM

А бяхме млади 

  Poetry
509 0 3

Душите ни тихи с протрити хастари

превиват гърбина от болките стари.

Сърцата ни стряскат със удари страшни

и връщат ни нощем към спомени прашни.

 

Отдавна минàха годините млади

на нежни сонети и гръмки балади.

С крилата на птица нагоре в простора

летяхме с мечтите и станахме хора.

 

През всички сезони намирахме време

за радост и скърби да носиме бреме.

И дробехме дните на джобни парчета

с наивност присъща на млади момчета.

 

А вечер щастливи по нощни забави

с любими девойки танцувахме здрави.

И с тези любими в сърцето девойки

променяхме броя на брачните двойки.

 

И малки дечица край нас се щуряха...

Заводи и къщи за нас се строяха.

Със дълги почивки морета видяхме

и хляба си сладко по-евтин ядяхме.

 

Пораснахме ние. Големи станàхме.

Последния влак набегом го хванàхме.

Но преходна зима живота обърка

и някаква немощ сега ни човърка.

 

Децата ни вече във чужди страни са -

на чужда софра и на чужди храни са.

А ние в страната броиме си дните

и сме прокълнали дори съдбините.

 

Душите ни тихи с протрити хастари

превиват гърбина от болките стари.

Умираме нощем от спомени прашни

и тръпнем от дните си още по-страшни...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??