28 нояб. 2015 г., 22:16

А бяхме мъже

1K 0 10

 Главата ми роди Оплан.

 Велик и с плам.

 В резерва имам си от всичко -

 сланинка, боб, изгнил картоф.

 Но в твоята доктрина
 май няма място за сланина.

 Нали си умен и напет,
 нали си истински поет!

 

 А време беше -
и бяхме истински мъже.

И всякой в битка бе готов
със гордост да умре!

 

Ама в нашта мобилизация
май няма вече реализация.

Резервни сили нямаме
от хвалипръцковци нападани.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Павлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодарско за човечето.Много ми се ще и на мене такова да сложа
  • !!
  • Не раздаваш не раздаваш, ама идваш тука да ми оспорваш мъжественоста! Ама с таквиз орли мъж нема как да стане по-мъж
  • "Акъли" не раздавам. И с възпитанието няма да се получи, щото е до определена възраст.
  • От читатели акъли не ща.Като драснеш два реда ми се вживявай на Флобер.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...