dimko63 (Димитър Павлов)
18 217
28 нояб. 2015 г., 22:16

А бяхме мъже 

  Поэзия » Философская
763 0 10

 Главата ми роди Оплан.

 Велик и с плам.

 В резерва имам си от всичко -

 сланинка, боб, изгнил картоф.

 Но в твоята доктрина
 май няма място за сланина.

 Нали си умен и напет,
 нали си истински поет!

 

 А време беше -
и бяхме истински мъже.

И всякой в битка бе готов
със гордост да умре!

 

Ама в нашта мобилизация
май няма вече реализация.

Резервни сили нямаме
от хвалипръцковци нападани.

 

 

© Димитър Павлов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарско за човечето.Много ми се ще и на мене такова да сложа
  • !!
  • Не раздаваш не раздаваш, ама идваш тука да ми оспорваш мъжественоста! Ама с таквиз орли мъж нема как да стане по-мъж
  • "Акъли" не раздавам. И с възпитанието няма да се получи, щото е до определена възраст.
  • От читатели акъли не ща.Като драснеш два реда ми се вживявай на Флобер.
  • Може с ориз, може и с друга гарнитура ама все пак орел.
  • Ей брат ми да не вземеш и ти като лисицата да ме обадиш на директора. Тоя самолет не се приземява лети в междухълмията и не спирааа. После нека аз съм прост. Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.
  • Благодаря приятелю! Верно си беше славно време, ама сега на гол тумбак чифте пищови.
    Я мадама Бовари.То кой го знае какъв е орел с ориз, ама Бовари се писало и то
  • Много жалко, че е в минало време. Хубавото поне е, че го осъзнавате
  • О, славно време!
    Отмина най-безславно ти...
    И време е да мреме.

    Поздравление, Димитре! От онези "хвали..." прокопсия няма.
Предложения
: ??:??