28.11.2015 г., 22:16

А бяхме мъже

1K 0 10

 Главата ми роди Оплан.

 Велик и с плам.

 В резерва имам си от всичко -

 сланинка, боб, изгнил картоф.

 Но в твоята доктрина
 май няма място за сланина.

 Нали си умен и напет,
 нали си истински поет!

 

 А време беше -
и бяхме истински мъже.

И всякой в битка бе готов
със гордост да умре!

 

Ама в нашта мобилизация
май няма вече реализация.

Резервни сили нямаме
от хвалипръцковци нападани.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Павлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарско за човечето.Много ми се ще и на мене такова да сложа
  • !!
  • Не раздаваш не раздаваш, ама идваш тука да ми оспорваш мъжественоста! Ама с таквиз орли мъж нема как да стане по-мъж
  • "Акъли" не раздавам. И с възпитанието няма да се получи, щото е до определена възраст.
  • От читатели акъли не ща.Като драснеш два реда ми се вживявай на Флобер.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...