Главата ми роди Оплан.
Велик и с плам.
В резерва имам си от всичко -
сланинка, боб, изгнил картоф.
Но в твоята доктрина
май няма място за сланина.
Нали си умен и напет,
нали си истински поет!
А време беше -
и бяхме истински мъже.
И всякой в битка бе готов
със гордост да умре!
Ама в нашта мобилизация
май няма вече реализация.
Резервни сили нямаме
от хвалипръцковци нападани.
© Димитър Павлов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!