23 нояб. 2008 г., 13:01

А даже не запомних... 

  Поэзия
2508 0 32
Един следобед в парка през горичката
разхождах се безцелно по асфалта,
когато изведнъж, ей тъй, от нищото,
"Здравей!", ми се усмихна Светлината.
Опомних се след миг от изненадата -
и аз я поздравих автоматично.
И продължих нататък към досадата,
но вече крачех някак непривично.
От слънчевите зайчета в очите ми
почти не виждах накъде отивам.
Но глупостта ми беше непростителна
и втурнах се назад да я настигна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Все права защищены

Предложения
: ??:??