Nov 23, 2008, 1:01 PM

А даже не запомних...

  Poetry
2.8K 0 32
 

Един следобед в парка през горичката

разхождах се безцелно по асфалта,

когато изведнъж, ей тъй, от нищото,

"Здравей!", ми се усмихна Светлината.

 

Опомних се след миг от изненадата -

и аз я поздравих автоматично.

И продължих нататък към досадата,

но вече крачех някак непривично.

 

От слънчевите зайчета в очите ми

почти не виждах накъде отивам.

Но глупостта ми беше непростителна

и втурнах се назад да я настигна.

 

"Дали не се познаваме отнякъде?",

попитах, неуверено притихнал.

"Напълно е възможно", неочаквано

отвърна тя с най-чистата усмивка.

 

А после гонехме смеха на вятъра

и думите редяха се в мъниста.

И чувствах как в тъмата на душата ми

едно цветче от Бяло се разлиства.

 

Настана време да се разотиваме.

"При друг ще грея", тихичко ми каза.

Но бях щастлив, че и до мен е стигнала.

А даже не запомних как се казва...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Динков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Огря ме светлината, благодаря, Иво!!! Великолепно стихотворение, както винаги!
  • Музика и светлинка е този стих!!! Мека, нежна и ласкава!...
    Браво, Иво! Прекрасен стих! И колкото повече те чета, толкова повече се възхищавам на стиховете ти!

    П.п.Иво, моля те да ми простиш, че под този стих ще “коментирам” коментар, но мисля че въпросът е важен.
    Даша (LONTANA) – Приятелството е дума с огромно съдържание, съгласна съм. Но как мислиш, дали думата Бог е с по-малко? Или брат? И защо казват, че "Бог не гледа на лице, а на сърце"? И дали ще се досетиш защо задавам точно тези въпроси? Но за да не “преливаме от пусто в празно” под този прекрасен стих, предлагам да отворим една темичка във форума и там да поговорим по тези въпроси. Мисля, че и Иво, и модераторите няма да имат нищо против.

    Иво, извини ме още веднъж!
  • Значи само “приятелка” е достатъчно без уточнения. Мислите човек си ги знае само той, а от тях облича в думи само ония, които иска. Но ЗА МЕНЕ е по-важно какво върши. Млад си, за да знаеш колко често се срещат хора, чиито думи и дела се разминават, но ако се вгледаш в политиците, може би ще се убедиш. Да оставим пък, че в поезията се натъкнах на едно интересно явление – нечии думи т.е. стихове да отразяват чужда душа (става въпрос за т.н. поръчкова поезия). За снимката си прав, разбира се, но има едно “но”, което в твоя случай няма значение. Успех в поезията и живота и дано да ти простят прегрешенията ония, пред които си виновен.
  • Получил се е истински шедьовър!Рядко чета нещо толкова силно.Поклон!!!
  • Даша, благодаря за коментара!
    Напълно осъзнавам значението на думата "приятел" и затова избягвам да я използвам с лека ръка. В случая обаче тя е напълно уместна. А това, което представлява човек, според мен са неговите мисли. В делата те просто се проявяват, и то не винаги. Както и в стиховете, което лично на мен ми е напълно достатъчно. И в този смисъл не смятам снимката за толкова необходима. Ако съм дебел и грозен, не мисля че това ще ме направи по-малко или повече човек с прекрасна душа. Но не е тук мястото за философски дискусии, ако искаш можем да продължим по мейла

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...