Nov 23, 2008, 1:01 PM
А даже не запомних...
Един следобед в парка през горичката
разхождах се безцелно по асфалта,
когато изведнъж, ей тъй, от нищото,
"Здравей!", ми се усмихна Светлината.
Опомних се след миг от изненадата -
и аз я поздравих автоматично.
И продължих нататък към досадата,
но вече крачех някак непривично.
От слънчевите зайчета в очите ми
почти не виждах накъде отивам.
Но глупостта ми беше непростителна
и втурнах се назад да я настигна.
"Дали не се познаваме отнякъде?",
попитах, неуверено притихнал.
"Напълно е възможно", неочаквано
отвърна тя с най-чистата усмивка.
А после гонехме смеха на вятъра
и думите редяха се в мъниста.
И чувствах как в тъмата на душата ми
едно цветче от Бяло се разлиства.
Настана време да се разотиваме.
"При друг ще грея", тихичко ми каза.
Но бях щастлив, че и до мен е стигнала.
А даже не запомних как се казва...
© Ивайло Динков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Огря ме светлината, благодаря, Иво!!! Великолепно стихотворение, както винаги!
-
Музика и светлинка е този стих!!! Мека, нежна и ласкава!...
Браво, Иво! Прекрасен стих! И колкото повече те чета, толкова повече се възхищавам на стиховете ти!
П.п.Иво, моля те да ми простиш, че под този стих ще “коментирам” коментар, но мисля че въпросът е важен.
Даша (LONTANA) – Приятелството е дума с огромно съдържание, съгласна съм. Но как мислиш, дали думата Бог е с по-малко? Или брат? И защо казват, че "Бог не гледа на лице, а на сърце"? И дали ще се досетиш защо задавам точно тези въпроси? Но за да не “преливаме от пусто в празно” под този прекрасен стих, предлагам да отворим една темичка във форума и там да поговорим по тези въпроси. Мисля, че и Иво, и модераторите няма да имат нищо против.
Иво, извини ме още веднъж! -
Значи само “приятелка” е достатъчно без уточнения. Мислите човек си ги знае само той, а от тях облича в думи само ония, които иска. Но ЗА МЕНЕ е по-важно какво върши. Млад си, за да знаеш колко често се срещат хора, чиито думи и дела се разминават, но ако се вгледаш в политиците, може би ще се убедиш. Да оставим пък, че в поезията се натъкнах на едно интересно явление – нечии думи т.е. стихове да отразяват чужда душа (става въпрос за т.н. поръчкова поезия). За снимката си прав, разбира се, но има едно “но”, което в твоя случай няма значение. Успех в поезията и живота и дано да ти простят прегрешенията ония, пред които си виновен.
-
Получил се е истински шедьовър!Рядко чета нещо толкова силно.Поклон!!!
-
Даша, благодаря за коментара!
Напълно осъзнавам значението на думата "приятел" и затова избягвам да я използвам с лека ръка. В случая обаче тя е напълно уместна. А това, което представлява човек, според мен са неговите мисли. В делата те просто се проявяват, и то не винаги. Както и в стиховете, което лично на мен ми е напълно достатъчно. И в този смисъл не смятам снимката за толкова необходима. Ако съм дебел и грозен, не мисля че това ще ме направи по-малко или повече човек с прекрасна душа. Но не е тук мястото за философски дискусии, ако искаш можем да продължим по мейла
-
Моите почитания към приятелката ти, която може би не е само от сайта. Приятел е дума с огромно съдържание. За да нарека един човек “приятел”, аз трябва да го уважавам, а за да го уважавам пък, трябва да го познавам. Познанството от сайта е твърде половинчато, защото общуването в сайтовете дава възможност за “опознаване” само от думите, а онова, което представлява човек са преди всичко неговите дела. А името, визията и другата информация са ми необходими (говоря за себе си), за да отнеса прекрасните думи, които пишеш, които предполагат прекрасна душа към определен човек т.е. този талант и прекрасна душевност, която мога да предполагам, четейки твоята поезия аз отнасям към Ивайло Динков, на 31 години от гр.Стара Загора. Ако имаше снимка, щях да знам и как изглежда този човек. Ако нямам тази информация, ти си оставаш само един от многото талантливи неидентифицирани поети с предполагаемо прекрасна душа, публикуващи в сайта. Колкото до продължението на историята, то зависи само от теб и от Светлина.
Извини ме за дългия коментар, но той е отговор на твоята реплика към мен. Поздрав. -
Много е хубаво, че знаеш и постоянния адрес на Светлината, а уцелваш и временния! Тя май винаги живее на два адреса по едно и също време.
Поздрав! -
Браво!
-
Не ти е необходимо да знаеш името и...Просто я носи в душата си...Един много нежен стих!Браво!
-
Радвам се, че сте тук
Даша, не приемай финала толкова буквално, не може и без малко художествена измислица все пак Пък и все си мисля, че името е просто една от "дрехите на смисъла", както ги нарича една приятелка от сайта. Тъжното е, ако една такава история остане без продължение... -
Не разбирам защо някой се радват, но мен ме натъжи. Ако някога си срещнал светлината и си забравил името й... тъжно е... Аз помня винаги ония, които са направили дните ми светли и разлистили бялото в мен.
-
Стопли ме...
Прекрасен е! -
Светло... и нежно... красив стих!
Поздрав! -
Благодаря ви и лека вечер
-
"А после гонехме смеха на вятъра
и думите редяха се в мъниста.
И чувствах как в тъмата на душата ми
едно цветче от Бяло се разлиства."
Трогна ме...
Поздравления Ивайло! -
Носи усмивки и слънчеви зайчета този стих-като да се щракнеш към зарядното и да се включиш в контакта-много приятен прилив на светлина!
Поздрави! -
Стих от класа... много си добър!!!
Адмирации!!! -
ех, че цветно и светло
-
Мерси на всички!
Аз все пак си мисля, че всъщност беше Вяра. И не защото остава само този вариант -
светло е това...адмирирам!
-
Хареса ми!
-
Чаровно!
-
Много хубаво! (:
-
Прекрасен стих!
Зареден е с много слънчеви зайчета, от любимите ми!
Поздрав, Иво! -
Любовта е съизмерима само със Светлината . Светлината като физическо и не физическо явление като духовна такава... като Енергия превърнала се в материя създала Вселената. Като Големия Взрив !
Не знам ... дано е била Любов ...
поздрави ! -
Невероятен стих, Ивайло! Приеми моето възхищение!
-
Много хубав стих, с отворен финал. Страхотно!!! Аз бих казала "Любов", виж Ели казва "Надежда", всеки открива името за себе си. Невероятен стих! Поздравявам те от сърце!
-
Най-вероятно Надежда
Хубав стих! -
!!!
Ей,прекрасно е! -
просто...разкошен стих...чуден финал...
Браво, Ивайло! -
Браво !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
