Един следобед в парка през горичката
разхождах се безцелно по асфалта,
когато изведнъж, ей тъй, от нищото,
"Здравей!", ми се усмихна Светлината.
Опомних се след миг от изненадата -
и аз я поздравих автоматично.
И продължих нататък към досадата,
но вече крачех някак непривично.
От слънчевите зайчета в очите ми
почти не виждах накъде отивам.
Но глупостта ми беше непростителна
и втурнах се назад да я настигна. ...