Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
23 nov 2008, 13:01

А даже не запомних... 

  Poesía
2406 0 32
 

Един следобед в парка през горичката

разхождах се безцелно по асфалта,

когато изведнъж, ей тъй, от нищото,

"Здравей!", ми се усмихна Светлината.

 

Опомних се след миг от изненадата -

и аз я поздравих автоматично.

И продължих нататък към досадата,

но вече крачех някак непривично.

 

От слънчевите зайчета в очите ми

почти не виждах накъде отивам.

Но глупостта ми беше непростителна

и втурнах се назад да я настигна.

 

"Дали не се познаваме отнякъде?",

попитах, неуверено притихнал.

"Напълно е възможно", неочаквано

отвърна тя с най-чистата усмивка.

 

А после гонехме смеха на вятъра

и думите редяха се в мъниста.

И чувствах как в тъмата на душата ми

едно цветче от Бяло се разлиства.

 

Настана време да се разотиваме.

"При друг ще грея", тихичко ми каза.

Но бях щастлив, че и до мен е стигнала.

А даже не запомних как се казва...

 

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Огря ме светлината, благодаря, Иво!!! Великолепно стихотворение, както винаги!
  • Музика и светлинка е този стих!!! Мека, нежна и ласкава!...
    Браво, Иво! Прекрасен стих! И колкото повече те чета, толкова повече се възхищавам на стиховете ти!

    П.п.Иво, моля те да ми простиш, че под този стих ще “коментирам” коментар, но мисля че въпросът е важен.
    Даша (LONTANA) – Приятелството е дума с огромно съдържание, съгласна съм. Но как мислиш, дали думата Бог е с по-малко? Или брат? И защо казват, че "Бог не гледа на лице, а на сърце"? И дали ще се досетиш защо задавам точно тези въпроси? Но за да не “преливаме от пусто в празно” под този прекрасен стих, предлагам да отворим една темичка във форума и там да поговорим по тези въпроси. Мисля, че и Иво, и модераторите няма да имат нищо против.

    Иво, извини ме още веднъж!
  • Значи само “приятелка” е достатъчно без уточнения. Мислите човек си ги знае само той, а от тях облича в думи само ония, които иска. Но ЗА МЕНЕ е по-важно какво върши. Млад си, за да знаеш колко често се срещат хора, чиито думи и дела се разминават, но ако се вгледаш в политиците, може би ще се убедиш. Да оставим пък, че в поезията се натъкнах на едно интересно явление – нечии думи т.е. стихове да отразяват чужда душа (става въпрос за т.н. поръчкова поезия). За снимката си прав, разбира се, но има едно “но”, което в твоя случай няма значение. Успех в поезията и живота и дано да ти простят прегрешенията ония, пред които си виновен.
  • Получил се е истински шедьовър!Рядко чета нещо толкова силно.Поклон!!!
  • Даша, благодаря за коментара!
    Напълно осъзнавам значението на думата "приятел" и затова избягвам да я използвам с лека ръка. В случая обаче тя е напълно уместна. А това, което представлява човек, според мен са неговите мисли. В делата те просто се проявяват, и то не винаги. Както и в стиховете, което лично на мен ми е напълно достатъчно. И в този смисъл не смятам снимката за толкова необходима. Ако съм дебел и грозен, не мисля че това ще ме направи по-малко или повече човек с прекрасна душа. Но не е тук мястото за философски дискусии, ако искаш можем да продължим по мейла
  • Моите почитания към приятелката ти, която може би не е само от сайта. Приятел е дума с огромно съдържание. За да нарека един човек “приятел”, аз трябва да го уважавам, а за да го уважавам пък, трябва да го познавам. Познанството от сайта е твърде половинчато, защото общуването в сайтовете дава възможност за “опознаване” само от думите, а онова, което представлява човек са преди всичко неговите дела. А името, визията и другата информация са ми необходими (говоря за себе си), за да отнеса прекрасните думи, които пишеш, които предполагат прекрасна душа към определен човек т.е. този талант и прекрасна душевност, която мога да предполагам, четейки твоята поезия аз отнасям към Ивайло Динков, на 31 години от гр.Стара Загора. Ако имаше снимка, щях да знам и как изглежда този човек. Ако нямам тази информация, ти си оставаш само един от многото талантливи неидентифицирани поети с предполагаемо прекрасна душа, публикуващи в сайта. Колкото до продължението на историята, то зависи само от теб и от Светлина.
    Извини ме за дългия коментар, но той е отговор на твоята реплика към мен. Поздрав.
  • Много е хубаво, че знаеш и постоянния адрес на Светлината, а уцелваш и временния! Тя май винаги живее на два адреса по едно и също време.
    Поздрав!
  • Браво!
  • Не ти е необходимо да знаеш името и...Просто я носи в душата си...Един много нежен стих!Браво!
  • Радвам се, че сте тук
    Даша, не приемай финала толкова буквално, не може и без малко художествена измислица все пак Пък и все си мисля, че името е просто една от "дрехите на смисъла", както ги нарича една приятелка от сайта. Тъжното е, ако една такава история остане без продължение...
  • Не разбирам защо някой се радват, но мен ме натъжи. Ако някога си срещнал светлината и си забравил името й... тъжно е... Аз помня винаги ония, които са направили дните ми светли и разлистили бялото в мен.

  • Стопли ме...
    Прекрасен е!
  • Светло... и нежно... красив стих!

    Поздрав!
  • Благодаря ви и лека вечер
  • "А после гонехме смеха на вятъра

    и думите редяха се в мъниста.

    И чувствах как в тъмата на душата ми

    едно цветче от Бяло се разлиства."
    Трогна ме...
    Поздравления Ивайло!

  • Носи усмивки и слънчеви зайчета този стих-като да се щракнеш към зарядното и да се включиш в контакта-много приятен прилив на светлина!
    Поздрави!
  • Стих от класа... много си добър!!!
    Адмирации!!!
  • ех, че цветно и светло
  • Мерси на всички!
    Аз все пак си мисля, че всъщност беше Вяра. И не защото остава само този вариант
  • светло е това...адмирирам!
  • Хареса ми!
  • Чаровно!
  • Много хубаво! (:
  • Прекрасен стих!
    Зареден е с много слънчеви зайчета, от любимите ми!
    Поздрав, Иво!
  • Поздравления!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=93069
  • Любовта е съизмерима само със Светлината . Светлината като физическо и не физическо явление като духовна такава... като Енергия превърнала се в материя създала Вселената. Като Големия Взрив !
    Не знам ... дано е била Любов ...
    поздрави !
  • Невероятен стих, Ивайло! Приеми моето възхищение!
  • Много хубав стих, с отворен финал. Страхотно!!! Аз бих казала "Любов", виж Ели казва "Надежда", всеки открива името за себе си. Невероятен стих! Поздравявам те от сърце!
  • Най-вероятно Надежда
    Хубав стих!
  • !!!
    Ей,прекрасно е!
  • просто...разкошен стих...чуден финал...
    Браво, Ивайло!
  • Браво !
Propuestas
: ??:??