23.11.2008 г., 13:01

А даже не запомних...

2.8K 0 32
 

Един следобед в парка през горичката

разхождах се безцелно по асфалта,

когато изведнъж, ей тъй, от нищото,

"Здравей!", ми се усмихна Светлината.

 

Опомних се след миг от изненадата -

и аз я поздравих автоматично.

И продължих нататък към досадата,

но вече крачех някак непривично.

 

От слънчевите зайчета в очите ми

почти не виждах накъде отивам.

Но глупостта ми беше непростителна

и втурнах се назад да я настигна.

 

"Дали не се познаваме отнякъде?",

попитах, неуверено притихнал.

"Напълно е възможно", неочаквано

отвърна тя с най-чистата усмивка.

 

А после гонехме смеха на вятъра

и думите редяха се в мъниста.

И чувствах как в тъмата на душата ми

едно цветче от Бяло се разлиства.

 

Настана време да се разотиваме.

"При друг ще грея", тихичко ми каза.

Но бях щастлив, че и до мен е стигнала.

А даже не запомних как се казва...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Огря ме светлината, благодаря, Иво!!! Великолепно стихотворение, както винаги!
  • Музика и светлинка е този стих!!! Мека, нежна и ласкава!...
    Браво, Иво! Прекрасен стих! И колкото повече те чета, толкова повече се възхищавам на стиховете ти!

    П.п.Иво, моля те да ми простиш, че под този стих ще “коментирам” коментар, но мисля че въпросът е важен.
    Даша (LONTANA) – Приятелството е дума с огромно съдържание, съгласна съм. Но как мислиш, дали думата Бог е с по-малко? Или брат? И защо казват, че "Бог не гледа на лице, а на сърце"? И дали ще се досетиш защо задавам точно тези въпроси? Но за да не “преливаме от пусто в празно” под този прекрасен стих, предлагам да отворим една темичка във форума и там да поговорим по тези въпроси. Мисля, че и Иво, и модераторите няма да имат нищо против.

    Иво, извини ме още веднъж!
  • Значи само “приятелка” е достатъчно без уточнения. Мислите човек си ги знае само той, а от тях облича в думи само ония, които иска. Но ЗА МЕНЕ е по-важно какво върши. Млад си, за да знаеш колко често се срещат хора, чиито думи и дела се разминават, но ако се вгледаш в политиците, може би ще се убедиш. Да оставим пък, че в поезията се натъкнах на едно интересно явление – нечии думи т.е. стихове да отразяват чужда душа (става въпрос за т.н. поръчкова поезия). За снимката си прав, разбира се, но има едно “но”, което в твоя случай няма значение. Успех в поезията и живота и дано да ти простят прегрешенията ония, пред които си виновен.
  • Получил се е истински шедьовър!Рядко чета нещо толкова силно.Поклон!!!
  • Даша, благодаря за коментара!
    Напълно осъзнавам значението на думата "приятел" и затова избягвам да я използвам с лека ръка. В случая обаче тя е напълно уместна. А това, което представлява човек, според мен са неговите мисли. В делата те просто се проявяват, и то не винаги. Както и в стиховете, което лично на мен ми е напълно достатъчно. И в този смисъл не смятам снимката за толкова необходима. Ако съм дебел и грозен, не мисля че това ще ме направи по-малко или повече човек с прекрасна душа. Но не е тук мястото за философски дискусии, ако искаш можем да продължим по мейла

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...