А какъв бе преди това

Поэзия

810 1 8

в открито море
дишах заплаха
отсъствието
на едничка
ценност –
уязвимост.

давиш се
в дълбочината
на празнината
около теб
и под теб,
и над теб,
и зад теб,

и много

пространства.
пропуснали са
душата ти –
проблемът
е собствен –
сам обричаш
съдбата ѝ.

въпросът е:

ще я спасяваш ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

goblenka (Маргарита Ангелова)

Добро утро, Има ли значение! Извинете, че ползвам ника. Та, от какво да я спасявам? От празнота? От липса на ценност в празнотата? От уязвимост? Стихът е хубав! А аз си позволих да разсъждавам на глас. Може пък някой да направи същото и да отговори. Има над какво да се мисли.

2017-06-19T06:56:55+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Благодаря ти, Лили! Радвам се да те видя!!! Прегръдка...

2017-06-18T23:12:11+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Браво! Съдбата си знае своето. От нея спасение няма. Предначертана е. Но изборите ни я осъществяват сега, точно в този момент, на това място и в това пространство. Изборите ни правят изживяването и, но тя винаги ще се завръща към нас...В творбата ти, мила Звездичке - има още няколко послания - и са съвсем ясни. Друго нямам какво да кажа.

И изразяваш емоцията си много красиво и единствено! Прегръдки!!!

2017-06-18T21:35:26+03:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Благодаря ви!!!!
Маргарита Ангелова, от какво смятате, че има нужда да бъде спасена?

2017-06-18T21:11:25+03:00
petrova95 (Пепи Петрова)

Разбира се, че ще я спася! Поздрави Има!

2017-06-18T19:09:17+03:00