helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 726
18.06.2017 г., 14:21 ч.

А какъв бе преди това 

  Поезия
393 1 8

в открито море
дишах заплаха
отсъствието 
на едничка
ценност – 
уязвимост.

давиш се 
в дълбочината
на празнината
около теб 
и под теб,
и над теб,
и зад теб, 

и много 

пространства. 
пропуснали са
душата ти – 
проблемът 
е собствен – 
сам обричаш 
съдбата ѝ.
 

въпросът е:

ще я спасяваш ли?

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добро утро, Има ли значение! Извинете, че ползвам ника. Та, от какво да я спасявам? От празнота? От липса на ценност в празнотата? От уязвимост? Стихът е хубав! А аз си позволих да разсъждавам на глас. Може пък някой да направи същото и да отговори. Има над какво да се мисли.
  • Благодаря ти, Лили! Радвам се да те видя!!! Прегръдка...
  • Браво! Съдбата си знае своето. От нея спасение няма. Предначертана е. Но изборите ни я осъществяват сега, точно в този момент, на това място и в това пространство. Изборите ни правят изживяването и, но тя винаги ще се завръща към нас...В творбата ти, мила Звездичке - има още няколко послания - и са съвсем ясни. Друго нямам какво да кажа.

    И изразяваш емоцията си много красиво и единствено! Прегръдки!!!
  • Благодаря ви!!!!
    Маргарита Ангелова, от какво смятате, че има нужда да бъде спасена?
  • Разбира се, че ще я спася! Поздрави Има!
  • Много ми хареса! От съдбата няма спасение, колкото повече се опитваме да я избегнем, тя толкова повече ни се случва! Поздрав!
  • За спасяване, ще я спасявам, ама.... От какво по-точно? От празнотата?
  • Ще я спася, разбира се! Любопитен съм да разбера какво по-хубаво ще ми сервира после! Поздрави, Имче!
Предложения
: ??:??