2 июл. 2011 г., 19:15

А когато тихо е в сърцето... 

  Поэзия » Любовная
1262 0 5

За мълчанието казват, че е злато

и някои хора ужасно го ценят.

А тишината е нещо омайно и тайнствено...

но не и когато е вътре в теб...

Когато се вглеждаш напразно

в нечии обични очи

и чакаш да рукнат внезапно

емоции, думи, сълзи...

Когато вечер се вслушваш отчаяно

сам в самотата на мислите

и дебнеш да чуеш мелодията

на сърцето, тръпнещо в очакване...

В очакване на нещо хубаво,

на нещо светло и магично,

на залези, обагрени в копнежи,

на изгреви, ухаещи на влюбване...

А то мълчи. Сега. Завинаги.

Не чака нищо. И не страда.

Съзерцава тихо. Теб...

Обича...

© Марина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??