А когато тихо е в сърцето...
За мълчанието казват, че е злато
и някои хора ужасно го ценят.
А тишината е нещо омайно и тайнствено...
но не и когато е вътре в теб...
Когато се вглеждаш напразно
в нечии обични очи
и чакаш да рукнат внезапно
емоции, думи, сълзи...
Когато вечер се вслушваш отчаяно
сам в самотата на мислите
и дебнеш да чуеш мелодията
на сърцето, тръпнещо в очакване...
В очакване на нещо хубаво,
на нещо светло и магично,
на залези, обагрени в копнежи,
на изгреви, ухаещи на влюбване...
А то мълчи. Сега. Завинаги.
Не чака нищо. И не страда.
Съзерцава тихо. Теб...
Обича...
© Марина Петкова All rights reserved.
