2.07.2011 г., 19:15 ч.

А когато тихо е в сърцето... 

  Поезия » Любовна
1259 0 5

За мълчанието казват, че е злато

и някои хора ужасно го ценят.

А тишината е нещо омайно и тайнствено...

но не и когато е вътре в теб...

Когато се вглеждаш напразно

в нечии обични очи

и чакаш да рукнат внезапно

емоции, думи, сълзи...

Когато вечер се вслушваш отчаяно

сам в самотата на мислите

и дебнеш да чуеш мелодията

на сърцето, тръпнещо в очакване...

В очакване на нещо хубаво,

на нещо светло и магично,

на залези, обагрени в копнежи,

на изгреви, ухаещи на влюбване...

А то мълчи. Сега. Завинаги.

Не чака нищо. И не страда.

Съзерцава тихо. Теб...

Обича...

© Марина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??