А къде умират Розите?
Спомняш ли си онзи път?
Там поникват само розите -
на онез самотни гробища,
дето свършва ми светът.
Там тъгата, вместо камък,
неотлъчно бди над мен,
над пръстта ми нощ и ден,
над угасналия пламък.
Само рози никнат там -
от кръвта на слепи рани,
над изсъхналите длани,
в чувството да бъдеш сам.
И с грижовната си песен,
храня ги от мойте чувства,
без цвета им аз да вкуся.
А за тях оставам плесен.
А къде умират розите...
Щом изтръгват ги на път,
само жадните за плът
от самотните ми гробища?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Охрименко Все права защищены
Поздравления 
