Спомняш ли си онзи път?
Там поникват само розите -
на онез самотни гробища,
дето свършва ми светът.
Там тъгата, вместо камък,
неотлъчно бди над мен,
над пръстта ми нощ и ден,
над угасналия пламък.
Само рози никнат там -
от кръвта на слепи рани,
над изсъхналите длани,
в чувството да бъдеш сам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up