24 мая 2007 г., 11:51

А ла Ст. Цанев

1K 0 6
 

"Вселената се разширява!

Увеличават се скоростите,

                                                   Дръжте се!

Търсете устойчиви предмети:

дървета, стълбове, храсти,

                                                   троскот

(може и обикновена трева)

дръжте се;

Земното кълбо лети във

                                                    космоса,

като отрязана глава!"

                                                    Ст. Цанев

Мирише на прясно заклана трева...

и главата е българска,

а пък луната е сърп

или ятаган. Все едно!

Умират много деца,

убити от страхливци,

вкопчени в религии

и вмирисани доктрини.

О, пилигрими на несвободата

и роби на смъртта,

                                                       Не бойте се!

Вселената се разширява

за да ви приеме и да ни прости

страха от свободата,

който ви роди.


И дърветата, и минаретата,

и стълбовете, и страстите,

троскотът и обикновената трева,

а също самовлюбената суета,

за които се държим

ни пречат да летим

                                                         свободни,

но дават шанс да се освободим

и да добием скорост.

(Самата тя е пречка,

както и възможност.)


И тъй, докато се взривим

със скоростта на светлината.


Така, зачената във много страх и мъка,

се ражда СВОБОДАТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми.Има философски подтекст и послания в него.Без думичката "много" в предпоследният ред,не е ли по-стегнато.
  • Каквото и да напиша тук, няма да може да изрази и една стотна от онова, което почувствах докато четях.
    Просто го можеш!!! Въздействаш силно с неподправени емоции!
    Поздравления!
  • Част от мен!
  • Не е необходимо да правя "Подготовка за едноминутно мълчание"
    Онемял съм!
  • Хареса ми!
    Поздрав !

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...