24 мая 2007 г., 11:51

А ла Ст. Цанев

1K 0 6
 

"Вселената се разширява!

Увеличават се скоростите,

                                                   Дръжте се!

Търсете устойчиви предмети:

дървета, стълбове, храсти,

                                                   троскот

(може и обикновена трева)

дръжте се;

Земното кълбо лети във

                                                    космоса,

като отрязана глава!"

                                                    Ст. Цанев

Мирише на прясно заклана трева...

и главата е българска,

а пък луната е сърп

или ятаган. Все едно!

Умират много деца,

убити от страхливци,

вкопчени в религии

и вмирисани доктрини.

О, пилигрими на несвободата

и роби на смъртта,

                                                       Не бойте се!

Вселената се разширява

за да ви приеме и да ни прости

страха от свободата,

който ви роди.


И дърветата, и минаретата,

и стълбовете, и страстите,

троскотът и обикновената трева,

а също самовлюбената суета,

за които се държим

ни пречат да летим

                                                         свободни,

но дават шанс да се освободим

и да добием скорост.

(Самата тя е пречка,

както и възможност.)


И тъй, докато се взривим

със скоростта на светлината.


Така, зачената във много страх и мъка,

се ражда СВОБОДАТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми.Има философски подтекст и послания в него.Без думичката "много" в предпоследният ред,не е ли по-стегнато.
  • Каквото и да напиша тук, няма да може да изрази и една стотна от онова, което почувствах докато четях.
    Просто го можеш!!! Въздействаш силно с неподправени емоции!
    Поздравления!
  • Част от мен!
  • Не е необходимо да правя "Подготовка за едноминутно мълчание"
    Онемял съм!
  • Хареса ми!
    Поздрав !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...