May 24, 2007, 11:51 AM

А ла Ст. Цанев

  Poetry
1K 0 6
 

"Вселената се разширява!

Увеличават се скоростите,

                                                   Дръжте се!

Търсете устойчиви предмети:

дървета, стълбове, храсти,

                                                   троскот

(може и обикновена трева)

дръжте се;

Земното кълбо лети във

                                                    космоса,

като отрязана глава!"

                                                    Ст. Цанев

Мирише на прясно заклана трева...

и главата е българска,

а пък луната е сърп

или ятаган. Все едно!

Умират много деца,

убити от страхливци,

вкопчени в религии

и вмирисани доктрини.

О, пилигрими на несвободата

и роби на смъртта,

                                                       Не бойте се!

Вселената се разширява

за да ви приеме и да ни прости

страха от свободата,

който ви роди.


И дърветата, и минаретата,

и стълбовете, и страстите,

троскотът и обикновената трева,

а също самовлюбената суета,

за които се държим

ни пречат да летим

                                                         свободни,

но дават шанс да се освободим

и да добием скорост.

(Самата тя е пречка,

както и възможност.)


И тъй, докато се взривим

със скоростта на светлината.


Така, зачената във много страх и мъка,

се ражда СВОБОДАТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Варчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми.Има философски подтекст и послания в него.Без думичката "много" в предпоследният ред,не е ли по-стегнато.
  • Каквото и да напиша тук, няма да може да изрази и една стотна от онова, което почувствах докато четях.
    Просто го можеш!!! Въздействаш силно с неподправени емоции!
    Поздравления!
  • Част от мен!
  • Не е необходимо да правя "Подготовка за едноминутно мълчание"
    Онемял съм!
  • Хареса ми!
    Поздрав !

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...