24.05.2007 г., 11:51

А ла Ст. Цанев

1K 0 6
 

"Вселената се разширява!

Увеличават се скоростите,

                                                   Дръжте се!

Търсете устойчиви предмети:

дървета, стълбове, храсти,

                                                   троскот

(може и обикновена трева)

дръжте се;

Земното кълбо лети във

                                                    космоса,

като отрязана глава!"

                                                    Ст. Цанев

Мирише на прясно заклана трева...

и главата е българска,

а пък луната е сърп

или ятаган. Все едно!

Умират много деца,

убити от страхливци,

вкопчени в религии

и вмирисани доктрини.

О, пилигрими на несвободата

и роби на смъртта,

                                                       Не бойте се!

Вселената се разширява

за да ви приеме и да ни прости

страха от свободата,

който ви роди.


И дърветата, и минаретата,

и стълбовете, и страстите,

троскотът и обикновената трева,

а също самовлюбената суета,

за които се държим

ни пречат да летим

                                                         свободни,

но дават шанс да се освободим

и да добием скорост.

(Самата тя е пречка,

както и възможност.)


И тъй, докато се взривим

със скоростта на светлината.


Така, зачената във много страх и мъка,

се ражда СВОБОДАТА.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Варчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми.Има философски подтекст и послания в него.Без думичката "много" в предпоследният ред,не е ли по-стегнато.
  • Каквото и да напиша тук, няма да може да изрази и една стотна от онова, което почувствах докато четях.
    Просто го можеш!!! Въздействаш силно с неподправени емоции!
    Поздравления!
  • Част от мен!
  • Не е необходимо да правя "Подготовка за едноминутно мълчание"
    Онемял съм!
  • Хареса ми!
    Поздрав !

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...