12 мар. 2008 г., 23:16

А Любовта като виното опива...

1.1K 0 6

Вали. Както казват, из ръкав.

Май, продъни се небето.

Любовта ми разтопи се в сълза

и бавно капна от сърцето.

А весело припява си капчук.

Песента му в слънцето се гмурна.

Златен лъч, сякаш напук,

закачливо във очите ми се втурна.

В сълзата грейна пъстър свят,

Радостта с Тъгата затанцува.

Любовта загръща се във всеки цвят.

И винаги е жива... винаги е жива...

 

Всяка сутрин в алено идва ден.

И всяка вечер в пурпур си отива.

Животът низ е от срещи и раздели...

А Любовта като виното опива...

 

                                                                   

 

                                                                                          Благодаря ти, Маги!

                                                                                          С много обич!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих
  • Благодаря ви. Маги, това на теб го дължа!!!В изказа си невероятна, но и като слушател и Приятел си Незаменима!!!
  • Ех, милата ми, Нелета...
    когато се затваря една врата ...
    Господ отваря друга...по - хубава!
    Великолепен стих! Стопли ме. Любовта опива...
    много те обичам, Нели, прегръщам те и те целувам.
    В Пловдив е прекрасна пролет...цъфнаха дръвчетата в бяло!
  • Поздрав за прекрасния стих,Нели!
  • Опи ме твоят стих!Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...